Живеем в свят, в които телефонът не е лукс, той е част от ежедневието ни. И за съжаление, тази част е много неделима от нас.
Сутрин ставаме с помощта на умния си телефон, пием кафе в компанията на дигиталното устройство, и отиваме на работа за да общуваме с колеги, близки и приятели чрез него.
Плащаме сметките си с дигитален портфейл, локализираме децата си чрез приложение, пазаруваме виртуално, и пътуваме дигитално.
Единственото приетеснение което имаме е да не ни падне батерията, за това ходим с по едно зарядно в чантата.
Тези така умни устройства, създадени да ни бъдат в помощ не управляват ли обаче прекалено много от живота ни, не се ли месят прекалено в ежедневието ни, и не управляват ли НАС, вместо ние да командваме ТЯХ?
През 2005 г. броят на компютрите за първи път се изравнява с броя на жителите на Земята. Към 2022 г. само мобилните устройства са два пъти повече от населението на света.
Което означава, че всеки ходи с по 2 телефона – личен и служебен. Телефонът е средство заместило лаптопа и компютъра. И вместо да работим, да се развиваме или осъвършенстваме, ние стоим пред един малък екран, правейки ни все по-зависими.
Всичко това ни кара да ставаме все по-раздразнителни, да искаме все повече и повече, да сме все по-нетърпеливи, и да пилеем времето си все по-неусетно. За да умеят да анализират информация, да разпознават фалшиви новини и да оценяват източниците на информация.
Дигитализацията е създадена с цел учениците да знаят как да използват различни инструменти и платформи за учене, комуникация и творчество.
Образователните системи и родителите играят важна роля в обучението на учениците как да използват технологиите отговорно и ефективно.
От Вас зависи дали ще се изградите като компетентни, или ще се оставите на зависимостта да ви превземе.
